вторник, 28 април 2009 г.

Сладкото очакване


Когато “Малкият принц” на Екзюпери среща лисицата, тя моли принца да я
опитоми, и да се свърже с нея така, че да може да я различи между хиляди
други лисици, да познава стъпките й между хиляди други стъпки. Тя казва:
“идвай винаги по едно и също време, защото ако знаем че идваш в 4 часа, аз ще
те чакам още от три, и този час на очакване ще ми носи огромна наслада, а
когато накрая дойдеш, удоволствието ще бъде неописуемо”.

петък, 20 март 2009 г.



„In the end, was it worth it? Jesus Christ. How irreparably changed my life has become. It's always the last day of summer and I've been left out in the cold with no door to get back in. I'll grant you I've had more than my share of poignant moments. Life passes most people by while they're making grand plans for it. Throughout my lifetime, I've left pieces of my heart here and there. And now, there's almost not enough to stay alive. But I force a smile, knowing that my ambition far exceeded my talent. There are no more white horses or pretty ladies at my door.”
Johnny Depp, Blow 2001

понеделник, 9 февруари 2009 г.

Потребности


От какво се нуждае човек за да бъде щастлив? От какво се нуждая аз за да бъда щастлив? "Пари" - ще каже някой - друг ще му отговори естествено "Парите не купуват щастие, бла блаа". "Много приятели" -ще каже друг, веднага ще получи в контра отговора "Абе не ти трябват много приятели, и малко да са, но да бъдат истински" - е на кого да вярваш...
Аз съм 21 годишен хлапак, който няма нищичко зад себе си. Днес - първи ден от втори семестър на 3ти курс на висшето ми образование в този толкова смахнат университет отново бях подтикнат да се замисля за пореден път над това... наистина се радвам когато попадна на преподаватели, които успяват да вмъкнат някой друг житейски урок в дългите и отегчителни лекции отнасящи се за зъбни предавки, разни машинарии, морално остарели и несъществуващи в днешно време. Та този въпросен преподавател ни каза нещо, което аз мисля току що бях осъзнал. Каза ни, че навярно няма да го разберем (все пак сме 21-23 годишни хлапаци), но всички тези неща, които искаме да имаме, които смятаме, че трябва да притежаваме всъщност не са ни нужни. Когато се сдобием с тези вещи те бързо омръзват. Осъзнаваме, че всъщност не сме имали потребност от тях и дори живота ни е бил по-добър без тях. Да става въпрос за всички тези Hi-tech дрънкулки, бижута, дрешки, парфюмчета, 120 инчови FULL HD телевизори и тем подобни глезотии. 17 годишният Мирослав не би се съгласил с мен, би ми се изпюл в лицето дори, ако се бях опитал да го обедя в това. Може би няколкото стотин дена отвъд океана - около 270 са ме променили. Никога няма да забравя как плаках на четвъртия ден от пристигането си в Щатите, след като си счупих ключицата - плаках защото всичките ми мечти, надежди изведнъж отидоха подяволите - БМВ-то с 2 врати което толкова исках запали гуми и се загуби в хоризонта...Е познайте какво - благодарен съм за този ден, денят който промени живота ми, при падането явно съм си отръскал главата и живота ми се понесе в съвсем нова насока... Както каза един път един мой приятел - тази Америка ми обърка главата ... бях забравил какво е да си мечтаеш за едно Audi Q7 например...
Какво са мечтите ми днес, какво смятам че би ме направило щастлив...? Единственото нещо за което си мечтая днес, мечтах си вчера, ще си мечтая и утре е спокойствието. Гррр доста скучно прозвуча от пръстите на 21 годишен, нали... блааа защо ли не си мечтая за всичките пари на света, които бих могъл да комбинирам с всичкия скъп марков алкохол на света, с камион руси и снажни мацки около мен....бляяя. Нем....по-скоро искам всичкото спокойствие на света, всичките блага които биха ми го донесли. Искам най - обикновената скучна къща с лющеща се боя от стените и трева чакаща ме да я окося, най - обикновения скапан семеен ван, обикновена работа, след която мога да се прибера вкъщи да си седна на протрития диван... но кой - знае ... сигурен съм, че един ден ще го имам и ще си блъксам главата в стената и ще се питам "Защо подяволите ми трябваше всичко това!?!?"
Трябва да внимаваш какво си пожелаваш... защото никога не знаеш - някой ден може и да го получиш...